Синеморец, /Каландзой, Галанджа, Каланджа (до 1934 г.). Селото е разположено върху полуостров, южно от устието на Велека и на 5 км на юг от Ахтопол. Днешното име Синеморец е буквален превод от гръцкото „галаза“ - „небесносиньо“.

Недалеч от Синеморец при подводни проучвания в залива „Потамя“ са открити керамични фрагменти от 5—4 век пр.н.е. и от Средновековието. При подводни проучвания са открити котви и оловна обшивка на древен кораб. На полуострова има тракийски надгробни могили и малка крепост.

Наи-старият писмен извор за Синеморец датира от 1498 г. В този документ за търговия със сол са изброени 19 семейства. Сред универсалните православни имена няколко пъти четем и характерното българско име Манол. През 17 век намираме селото в данъчен регистър на кааза (окръг) Анхиало отново в състава на нахия (околия) Агатопол. Името му фигурира в картата на Турската империя от немския географ Кристиян Готлиб Райнхард, отпечатана в 1821 г.

Църквата в Синеморец е с патрон „Свети Георги“ и тук има интересна икона „Свети Модест“. Покровителят на земеделците и овчарите е изобразен между две дървета над орач с Волове, овчар със стадо, кон и бивол. Впрегатните животни и дърветата са намерили място, защото тукашните обитатели са се занимавали с превозване на дървен материал. Това се споменава и от Броняр, според който в 1786 г. Каланджа имала 17 къщи. Те са останали, вероятно след поредното изселване към вътрешността на Странджа, предизвикано от нападенията на лазите - кавказките пирати, за които се говори в местните предания.

След Освобождението в 1878 г. Синеморец остава в Турция. Освободено е през Балканската война. Тук се заселват българи, повечето от село Блаца (днес в Турция). Населението е заето със земеделие, скотовъдство и въглищарство. През тридесетте години въглищарите са обединени в горската кооперация „Въглен“. Според данни от 1914 г. в района на Синеморец е имало 19 0000 дка гори. През 1926 г в селото имало 59 къщи и 260 жители, от които 174 преселници главно от Блаца.